Hello, Sunshine!


    Territory   не е за тебе, а за малкото като мен тук, лавата във вените на които е с високо съдържание на метал!       Преди всичко, искам да ти кажа някои неща, заради които знам, че точно в Този Ден няма да ми обърнеш гръб и да развееш златните си коси по „Опълченска”!:)      Искреността, Слънчо, е нещо твърде опасно , но и много истинско! Тя изключва вероятността отсрещната страна да изпадне в самозаблуда. Да, човек се чувства гол така, изложен на риска от нараняване, следите от което дълго ще грозят тялото му. И ще радват наранилия го… Но облечен в предпазната дреха на неяснотата, човекът е много по-уязвим! Уязвим във възможността някой да смъкне дрехата и да го опозори.     Когато няма искреност, няма доверие.     А нашият свят е грозен, защото е построен върху недоверието! Ограден с предпазните огради на съмнението, окопан сред рововете на предубеждението, с бариерите на страха и невярата по пътищата помежду ни…все неща, сред които душите ни се скитат като анонимни сенки.     Живей искрено, Слънце! Вятърът и дъждът ще изтриват белезите от раните и ти отново ще лъчиш в красота!:)       Много човешки е импулсът на желанието за възмездие! Възмездието, обаче, не връща изгубеното…нито времето, нито хората. За да поиска възмездие човек най-напред трябва да прости на себе си! За това, че е бил неискрен, за това, че е бил наивен или какъвто там е бил! Когато изравниш преценката за себе си, ще установиш, че миналото пада под краката ти, а нивелата те тегли напред, през него, над него, като  част от пътя, която минаваш, продължавайки нататък!     Прошката обезсмисля страданието и прави възмездието непотребно…понеже остава главното – времето, Слънце!           Времето, с което измерваме щастието си!     По-ценно от щастието няма, Слънчо!     И аз ти го желая искрено!:)        Блогът, Съни, не е нещо повече от равнина, върху която проектираме фантазиите си, мечтите си, удовлетворенията си…нещата от живия живот! Всеки блог е една територия! Която всеки обработва според таланта и моженето си!     Територии…     Нашите с теб са едни малки градинки, а твоята, Съни, напоследък е занемарена и само тръни и бурени растат там. Гонят се бръмбар и лалугери, а попови прасета разравят плодоносната й иначе почва!     Ще ми се да видя отново твоите Астри в нея! И онези разкошни червени латинки…       Думите, Слънчо, са като звън на камбана. Всяка камбана е различна, тъй както всеки човек различно говори. Не приемай в твоята камбана да удря чужд език, понеже ще звъни фалшиво. Дори да е езикът на любовта, Съни! Много хора не умеят да редят думите, но по добре без думи, отколкото фалшиви да са звуците!     Ей за това най-силно говори мълчаливата любов!     Любов ти желая, Слънце, искрена, всеопрощаваща, цветна и чута!       А най-отпред – здраве, Шайн!!!

 Честит Рожден Ден!:))

 



 

Честит рожден ден на Слънчо.

Maybe this time, I'll be lucky
Maybe this time, he'll stay
Maybe this time
For the first time
Love won't hurry away
He will hold me fast
I'll be home at last
Not a loser anymore
Like the last time
And the time before
Everybody loves a winner
So nobody loved me;
'Lady Peaceful,' 'Lady Happy,'
That's what I long to be
All the odds are in my favor
Something's bound to begin
It's got to happen, happen sometime
Maybe this time I'll win
Everybody loves a winner
So nobody loved me;
'Lady Peaceful,' 'Lady Happy,'
That's what I long to be
All the odds are in my favor
Something's bound to begin
It's got to happen, happen sometime
Maybe this time
Maybe this time I'll win!

maybe it's time!:)