Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2015 14:49 - Писмо до безименния учител
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5344 Коментари: 5 Гласове:
13

Последна промяна: 07.01.2015 14:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Здравей, безименни учителю!

Извинявай, че не зная името ти и не помня предмета, по който преподаваш. Надявам се да простиш късата ми памет, макар че се съмнявам. Защото ти не си склонен да прощаваш. Не го пише в учебните правила, няма го и в плана на урока. И в учебниците го няма. А ти стриктно ги следваш. Буква по буква, точка до запетайка.
Извинявай, че в часовете ти спя с отворени очи, броейки секундите до края. После броя мухите по тавана, после градусите в зинзирикащата стая. Мечтая си да можеш да ме стоплиш. Да разчовъркаш любопитството ми, да предизвикаш любознателността ми, да ме накараш да се вълнувам. Тогава може би времето няма да ми изглежда толкова безмислено неупотребено.
Извинявай, знам какво си мислиш - ах, какво племе са това днешните - невъзпитани, незаинтересовани, безпаметни.
Мислиш го и го изричаш. Става още по-студено. Вятърът е леден, а бялата кобила препуска зад прозореца, търсейки нови хоризонти. И аз ги търся. Цъкам под чина на телефона и отдавна не изпитвам вина. Знам, че ще наваксам...у дома. Ще поровя, ще потърся, ще прочета и може би ще задам въпросите, на себе си или на някой с име.
Знаеш ли, странно е, има учители, чиито имена знам и ще ги помня, и ще ги казвам на децата си. Те ме вдъхновяват, те ме връщат в смисъла, припомняйки ми, че никой не може и не трябва да затъва в безсмислие и, че когато не получаваш очакваното, не стой просто в очакване, а търси...търси това, което търсиш. има много посоки, които водят към познанието.
Всъщност, скоро си мислех, че бих искал да стана учител. Смееш се?! Недей! Ще ми се да опитам да бъда това, което очаквам да бъдеш ти. Искам да видя дали наистина е толкова трудно или е възможно само за избраните, за онези с име. 
Спомням си ти един път каза, че ние сме загубена кауза и аз дълго време ти вярвах, после изведнъж ми хрумна нещо - ако ние сме изгубена кауза, учителю без име, то и бъдещето е безвъзвратно изгубено. И чия отговорност са каузите? Не сме ли заедно в кюпа или ти просто гледаш отстрани, потривайки назидателно ръце?

Не, определено не се чувствам като кауза, макар че често се чувствам загубен, особено в твоите часове.И ми се иска ти да не си правилото, а да си изключението, защото възнамерявам да имам деца, и внуци, и правнуци...

* С поклон пред труда на всички учители, които приемат професията си като призвание и мисия и записват имената си в паметта на поколенията!







Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kass - уф, това звучи много тъжно
07.01.2015 15:02
но като знам колко е трудно да събудиш интерес и любопитство в децата и май разбирам защо образованието ни е такова. Моя син беше много любознателен докато не тръгна на училище, но сега не иска да го занимаваме с нищо, и не защото учителите убиха неговото любопитство, а защото любознанието се превърна в задължение...
Поздрави!
цитирай
2. benra - kass
07.01.2015 15:07
привет, привет! Моята дъщеря вече порасна, в последен клас е и знаеш ли, и аз дълги години мислех, че липсата на интерес е поради задължението. Не, не е така. В последните няколко години много комуникирам с тийнейджъри и установих, че учителят е този, който събужда интереса и отношението им към предмет или тип знания. Той е този, който има силата да надгражда и да срива. Децата са много интуитивни и усещат. Също така умеят да оценяват авторитетите и да действат анархично пред личности, които не уважават. Разбира се, съвсем не изключвам домашното възпитание, но вярвам, че ролята на учителя е възлова, а не поддържаща и ме е яд. А има, слава Богу, все още има такива, които като влязат в стаята и осмислят понятието "училище", "знание", "познание"...образование.
Пожелавам ти страхотна нова година, изпълнена с позитивизъм!
цитирай
3. radosslav - Хубав постинг
07.01.2015 15:09
Учащите са продукт на учителите и родителите. Когато възниква неразбирателство или недоволство най-малка е вината на учениците. Според мен училищата не трябва да са задължителни :))))
цитирай
4. ve6titsa - Наистина има учители с призвание.
08.01.2015 16:43
Когато моята дъщеря тръгна на училище, забелязах класната на децата от другата паралелка. Просто застана пред тях, без да каже нищо. Те млъкнаха и я погледнаха като омагьосани. И аз имах такава учителка - минава по коридора и настъпва такава тишина, че те е страх да си отвориш шкафчето. А авторитета на учителите трябва да се изгражда и от самите родители.
цитирай
5. injir - С деца трудно се работи. Трябва да те ...
21.01.2015 01:57
С деца трудно се работи. Трябва да те почувстват като приятел, а не да те имат за враг. Без да скъсяваш прекалено много дистанцията, разбира се.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4391963
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031